Честo задавани въпроси

Категорично НЕ. Акупунктуристът първо трябва да се увери, че състоянието или заболяването не подлежи на спешно оперативно или медикаментозно лечение, че няма да се повлияе по-добре от методите на съвременната конвенционална медицина, т.е. неща, които квалифициран лекар няма да пропусне.

Не, има усещане за убождане при поставянето на иглите, но не е болезнено. По време на самата процедура усещането е по-скоро приятно и релаксиращо.

Различно, броят зависи от вида на заболяването, което се лекува, неговата тежест, продължителност и от много други фактори, които трябва да Ви бъдат обяснени предварително.

Различна, зависи от горепосочените фактори. Средно е от 10 до 30 минути, после активните точки стават неактивни и е безсмислено да се правят по-дълги процедури.

Много е индивидуално. Предварително ще Ви се изготви график за честотата на процедурите – всеки ден, през ден, три пъти или два пъти седмично.

Да, но лекарят трябва да бъде уведомен. Акупунктурата не може да промени терапевтичния ефект на един медикамент, но обратното е възможно. Когато се провежда комбинирано лечение – акупунктура и класическа медикаментозна терапия, е необходима комуникация между лекуващите лекари с цел максимална ефективност.

Да, когато заболяването не подлежи на такова лечение ще бъдете уведомени и насочени към съответния специалист.

Този проблем е решим. Има пациенти със страхова невроза от игли. След поставяне на една игла разбират, че не боли и не е дискомфортно.

Ефектът от лечението не е временен при 95% от заболяванията, но има и такива, при които се налагат повторни курсове през различен интервал от време.

Около 10 сеанса, всеки ден. Най-добре е лечението да започне от понеделник, като се предвиждат събота и неделя за почивка, защото за пациентите болката от иглата, макар и слаба, е водещото начало и те много често не смеят да кажат, че чувстват подобрение, защото ги боли от иглите. След като минат събота и неделя пациентът се успокоява и вижда постигнатите резултати. Това са наблюденията от практиката.

Първите дни няма резки промени. Болката намалява, но постепенно, а не рязко. При болки в гърба, например, първият ден се усеща облекчение още при поставяне на игличките, втория ден облекчението е по-продължително, а на третия ден може да е постоянно. След четвъртия ден настъпва криза, може да има смущения като повръщане, гадене, в резултат на пренастройването на организма, но след ден-два това се нормализира и лечебният процес продължава в правилна посока. Това не може да бъде обяснено с неврологичния тип регулация. Хормоналният баланс се е променил и мозъкът се опитва да възстанови статуквото.

Традиционните китайски лекари са използвали вакуумния натиск за лечение на мускулно напрежение, болка и дихателни заболявания, което се вижда от данните за медицински практики по него време. Днес терапевтите практически извличат въздуха от стъклени или пластмасови чашки с ръчни помпи, въпреки че традиционният метод, който включва нагряване на чашките, все още се прилага.

Когато вендузите се нагряват и поставят върху кожата, въздухът вътре се разширява и изтегля. Тъй като чашките се охлаждат, се създава засмукване и това засмукване държи чашките плътно към кожата, като засмуква въздуха и изтегля кожата в чашката, като разтяга и отпуска тъканите. Вендузите увеличават притока на кръв към повърхността на тялото, предизвиквайки хормонални реакции, които подпомагат облекчението от болките и борбата с възпалението.

Египтяните са използвали вендузите за лечение на болка, световъртеж, треска. Те са ги използвали и за стимулиране на апетита и ускоряване на естествения процес на лечение. Днес знаем, че вендузите освобождават мускулни сраствания, отпускат меките тъкани (така че токсините да могат да се отделят и проблемните зони да се лекуват по-бързо) и стимулират лимфната система.

Енергията „Чи“ (също “ки”или „ци“) е много дискутирана тема. Думата се отнася до жизнената енергия във всички нас и живите същества в света, в който живеем. Чи е основна сила на всяко едно движение. Всички явления във Вселената са резултат от движението и изменението на Чи. Древните източни народи вярвали, че ако човек има добра и силна енергия, никаква болест не може да го сполети. Те се стараели да развиват жизнената енергия до най-високото ниво, за да бъдат винаги в добро здраве. В китайската медицина състоянието на енергията и нейният баланс е от съществено значение. Всяко живо същество има нужда от енергия и всяко едно действие, което извършваме като физическа активност, мисли, емоции черпи от нашата Чи. Колкото по натоварен и стресиран е човек, толкова по-ниско е неговото Чи, затова е необходимо да търсим начини за презареждане (медитация, упражнения, движение, масаж, почивка, дишане), за да бъдем винаги здрави, в кондиция и хармония.

Много актьори и известни личности са забелязани със светло червени следи от вендузи и са споделили мнението си за използването на тази терапия за поддържане на физическото им здраве. Тяхното положително мнение за вендузите става стимул за много хора да поискат от своите терапевти–масажисти да използват вендузи при сеансите по време на лечебните масажи. Крис Мартин, Гуинет Полтроу, Дженифър Анистън, Кели Озбърн и Виктория Бекъм са прибягвали до вендузи и са доказателство за популярността на тази традиционна терапия.

Това е един от най-задаваните въпроси, свързани с вендузите. Повечето хора описват вендузотерапията като отпускаща и сгряваща, затова тя се предлага в спа центрове и балнеологични заведения. Тези, които са с по-нисък праг на болка, могат да усетят лека болка, но нищо, което не могат да понесат. Всъщност степента на дискомфорт зависи най-вече от това, колко застояла е кръвта в болното място.

Това е метод, използващ самозалепващи ленти от естествен материал, които се поставят върху кожата и спомагат за естественото възстановяване на тялото. Самите ленти са проектирани така, че са с подобна дебелина и еластичност като човешката кожа(130-140%) и копират нейните естествени свойства. Кинезио лентите са направени от водоустойчива и дишаща материя, като в зависимост от двигателната активност могат да се задържат от 3-5 дни върху кожата. Действието на кинезиотейпинга е свързано с начина на залепване върху кожата, като той едновременно дава допълнителна стабилност и подпомага лимфотока и оздравителните процеси. Стабилността, която кинезиотейпингът дава е чрез подпомагане на работата на слабите или травмирани мускули и сухожилия, без да ограничава обема на движение. Също така, чрез издърпването на кожата над мускула се подпомага нормалния лимфоток, намалява се отока, болката и се съкращава възстановителния период след травма. Принципа на действие на кинезиотейпинга е свързан с възстановяване и подпомагане баланса на мускулатурата и циркулацията по един естествен за организма начин.

Кожа: лентата предизвиква движение на кожата, подобно на това при масаж, което подобрява лимфния дренаж на областта. Когато се постави над области с фиброза, повдигането и движението на кожата подпомага за отпускане и омекване на тъканите. Мускули: Движението на лентата и въздействието върху сетивните рецептори в кожата, могат да подобрят мускулната контрактилност (способност за свиване) и да намалят болката. Подобрената мускулна контрактилност и релаксация, води до по-качествена помпена функция върху по-дълбоко разположените лимфни съдове. Стави: Освен, при наличие на ставни болки, лентата може да се постави върху стави, засегнати от лимфедем. Кръвна циркулация: кинезио лентата подобрява кръвния поток в и извън зоната на приложение, което пък подпомага зарастването на раните. Неврологична функция: подуването и локалния натиск върху сетивните рецептори в кожата, което води до болка, изтръпване или намалена чувствителност. Отстраняването на излишната течност, води до премахване на налягането и подобряване на способността на тези рецептори да комуникират с мозъка. Макар механизмът на въздействие да звучи твърде сложно за неспециалистите, то начинът за поставяне на лентата е съвсем улеснен. Разработени са ленти за всички части на тялото и тъй като, кинезио лентата е изработена от естествени материали и съобразена с анатомичните особености на човешкото тяло, тя може да бъде използвана дори от бременни.

Интерферентният ток е ток получен на принципа на интерференцията на вълните, при които от два средночестотни тока се получава трети нискочестотен, които е с честота разликата между двата. Така при честотата на единия 4000Hz, а на втория от 4001 до 4100Hz, се получава трети в дълбочина в тъканите с честота равна на разликата – от 1 до 100Hz. Именно този ток оказва терапевтично действие. Този метод на електротерапия е подобен на терапията с нискочестотни токове, но се избягват недостатъците му – малко проникване в дълбочина, дразнене и болка при сравнително малка сила на тока. Усещанията при въздействие с интерферентен ток са дълбоки вибрации променящи се според честотата и усещане като боцкане (“иглички”) в резултат на тока. Какви са терапевтичните ефекти на интерферентния ток. Терапевтичните ефекти от използването на интерферентен ток са свързани с неговото физиологично действие върху тялото. В зависимост от честотата най-общо може да се каже, че ниските честоти до 50Hz действат стимулиращо на мускулатурата, а от 50-100Hz са свързани с обезболяващ ефект. Интерферентния ток предизвиква подобряване на периферното кръвообращение, тъканния метаболизъм и отделянето биологичноактивни вещества (ацетилхолин, хистамин), което създава условия за: противооточен противовъзпалителен аналгетичен ефект. Също така интерферентния ток стимулира регенерацията на периферните нерви, подобрява функционалното състояние на нервно-мускулния апарат и ускорява зарастването на костите (калусобразуването и остеогенезата). Основните положителни ефекти при лечение на спортните травми и заболявания са: ускоряване на оздравителния процес вследствие увеличаване на притока на кръв и пропускливостта на клетъчните мембрани, намаляване на болката в следствие на блокиране на болковите рецептори (gate-теория) и отделянето на ендорфини, намаляване на тонуса на спастичната мускулатура и отока при травми. Ускорява зарастването на костите при счупвания.

Неврологични заболявания като: невралгии, неврити, плексити, радикулити. Посттравматични състояния като: контузии, навяхвания, състояния след фрактури и луксации. Артрози и дегенеративни заболявания на ставите като: гонартроза, коксартроза. При мускулни болки и спазми.

Интерферентният ток има болкоуспокояващо, антиспастично и симпатиколитично въздействие. Предизвиква подобряване на тъканния метаболизъм и периферното кръвообращение, както и отделянето на биологично активни вещества, създаващи противовъзпалителен, противооточен и аналгетичен ефект. Терапията въздейства на нервно-мускулния апарат, като подобрява функционалното му състояние. Спомага за ускоряването на зарастването на костите – остеогенезата и калусообразуването, и за регенарацията на периферните нерви. Подобрява състоянието при мускулна хипотрофия, атония, ставни контрактури и още много други физически проблеми.

Помага при посттравматични състояния (навяхвания, контузии, състояния след фрактури и подобни) и при неврологични заболявания (неврити, невралгии, плексити и др.). Интерферентният ток има силен положителен ефект при мускулни болки и спазми, както и при дегенеративни заболявания на ставите и артрози.

С терапевтична цел се използват прав и променливи нискочестотни токове с честота до 800Hz. Различните параметри на тока като форма, честота, модулация на импулсите и големина на тока, обуславят и специфичното му физиологичното въздействие върху тялото. Във физиотерапевтичните процедури се използват апарати работещи с разнообразие от нискочестотни токове с регулируеми параметри. Така при подбиране на точните параметри на тока се постига различно и специфично действие. Според действието си нискочестотните токове най-общо могат да се разделят на обезболяващи токове, токове за мускулна стимулация и токове за импулсна галванизация. Обезболяващите токове се прилагат при мускулни, ставни и неврологични болки, като най-популярни в практиката са диадинамичните токове с обезболяващи параметри. Токовете за мускулна стимулация се използват за укрепване на слабата мускулатура в следствие на имобилизация, неврологични дисфункции, ставни заболявания и др. Импулсната галванизация има за основа галваничен ток и се използва за електрофореза, подобряването на локалното кръвообращение, за премахването на отоци и обезболяване.

Всички видове болеви синдроми – невралгия на троичния нерв, дискови хернии, артрозна болест, контрактури вследствие на белези и цикатрикси, миалгии и тендинози. Всички периферни съдови синдроми – Рейно, Бюргер, Зудек, еритромелалгия, атеросклероза на долните крайници (рефлекторно върху симпатиковите ганглии в тораколумбален отдел). Заболявания на опорно-двигателния апарат- ревматоиден артрит, Бехтерев, за стимулация на калуса, инсерционити и тендовагинити, остеопороза и др. Ултразвукът е изключително ефективен и полезен при фрактури на малките кости на гривнената става и последващите ги псевдоартрози.

Терапевтичните ефекти от ултразвуковата терапия са свързани с ефектите от въздействието на ултразвуковите вълни върху тъканите и се изразяват в обезболяващо, противовъзпалително, спазмолитично, стимулиращо регенерацията, подобряващо микроциркулацията и обмяната на веществата действие. Основните положителни ефекти от ултразвука при лечение на спортните травми и заболявания са: ускоряване на оздравителния процес, вследствие увеличаване на притока на кръв намаляване на болката, вследствие на намаляване на отока омекотяването на сухожилията и релаксацията на мускулите, вследствие на микромасажа.

Ултразвуковата терапия има много широк спектър от показания и незначителни странични ефекти, поради което може да се използва при повечето спортни травми и заболявания като: тендинози, тендинити, бурсити, инсерционити, заболявания като “тенис лакът”, периартрит на раменна става, тендинит на ахилесовото сухожилие. Артрози и дегенеративни заболявания на ставите като гонартроза, коксартроза. Травми като контузии, навяхвания, преразтежения, луксации, хематоми. При мускулни болки и спазми. Неврологични заболявания, като невралгии, неврити, плексити, радикулити. Следоперативни състояния, с цел по-бързо възстановяване.

Ултразвуковата терапия най-често се прилага чрез директно озвучаване на проблемната зона, посредством озвучителната глава на апарата. При тази методика се поставя контактен или лекарствен гел (ketoprofen, diclofenac) върху кожата и чрез въртеливи движения се озвучава мястото на проблема. Процедурите обикновено са кратки между 3-10мин., а курсът на лечение е обикновено от 6 до 12 процедури.

Въпреки много добрата си поносимост, понякога ултразвуковата терапия може да доведе до нежелани реакции и приложението и е свързано с някои общи противопоказания: злокачествени заболявания, остри инфекции, сколнност от кръвоизливи, венозна тромбоза, съмнение за костни фрактури.