Услуги

Кинезитерапия (рехабилитация) в директен превод означава лечение чрез движение. Тя обхваща диагностиката и лечението на физическите и функционални разстройства. Рехабилитацията е форма на нелекарствено лечение, което включва затоплящи процедури, криотерапия (охлаждане с компрес или лед), електрически токове, лечебен масаж и специфични упражнения за облекчаване на болката. Използва се при заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични проблеми. Може да се прилага в допълнение към медикаментозно лечение или самостоятелно.

Рехабилитацията е лечението, насочено към възстановяване на загубената или намалената подвижност, която се появява при раждане или след получена травма.

Приложение:

• Заболявания на опорно-двигателния апарат;
• Болкови синдроми;
• Нервни увреди;
• Инсулт;
• Детска церебрална парализа;
• Ограничена подвижност в ставите;
• Състояния след фрактури и луксации;

Кинезитерапията прилага ефективно лечение на функционалното ограничение при много заболявания и хронични състояния, които не могат да бъдат лекувани медикаментозно и/или хирургично.

Какво е рехабилитация и кинезитерапия?

Това е планирана физическа активност под формата на специални упражнения според състоянието и заболяването на пациента. Тя трябва да се извършва под наблюдението на рехабилитатор, кинезитерапевт или физиотерапевт. Тази програма за лечение може да включва приложение на електролечение, лечебен масаж, криотерапия или затоплящи процедури и терапевтични упражнения.

Различните видове терапии в рехабилитацията :

• Криотерапия – чрез студени компреси или апликации с лед;
• Затоплящи процедури – инфрачервени лъчи, топъл компрес, парафин, хидромасажни вани. За постигане на по-дълбок ефект на затопляне се прилагат – ултразвук, диатермия, радар.
• Електротерапия (в България я наричаме физиотерапия) – нискочестотни токове, средночестотни токове, високочестотни токове.
• Водолечение – контрастна вана, спа лечение, подводен масаж, хидромасажна вана.
• Мобилизации, мануална терапия, стречинг (разтягане на определени мускули или мускулни групи), шиниране, превързване, обучение в придвижване с помощни средства и други);
• Упражнения с цел засилване на мускулатурата.

Терапията може да включва един или повече от методите на рехабилитация.

Какви са целите на кинезитерапията и рехабилитацията?

• Облекчение на болката;
• Релаксация на мускулатурата;
• Подобряване на кръвообръщението;
• Премахване на възпалението;
• Възстановяване на функциите;
• Увеличаване на подвижността в ставите;
• Общо укрепване на организма;
• Подобряване на координацията;
• Подобряване на равновесието;
• Намаляване на необходимостта от лекарства;
• Подобряване или коригиране на нарушената стойка в резултат от гръбначно изкривяване.

Какво лекува кинезитерапията и рехабилитацията?

1. Лечение на остра и хронична болка.
2. Лечение и проследяване на ревматични заболявания.
3. Рехабилитация в ортопедия и травматология.
4. Рехабилитация на неврологични и нервно-мускулни проблеми.
5. Рехабилитация в педиатрията (с деца).
6. Метаболитни костни заболявания (остеопороза и др.)
7. Вродени или придобити ставни и костни заболявания.
8. Рехабилитация след изгаряне.
9. Рехабилитация при кардиологични проблеми.
10. Рехабилитация в гериатрията (с възрастни).

Каква е продължителността на терапията?

В зависимост от заболяването се прилагат 10-20 процедури (понякога и повече – при нервна учреда, след фрактурни състояния и др.), като всяка процедури продължава 0,5 – 1,5 час.

Болезнена ли е кинезитерапията?

Пациентът не чувства болка по време на рехабилитацията, но ако има ставни ограничения, например, ако има болезнено движение, тогава пациентът може да изпита лека болка.

При кого се прилага кинезитерапията и рехабилитацията ?

Тези, които имат болка и дисфункция поради различни причини в областта на гръбначния стълб, раменния пояс, лакътните стави, ставите на китката и околните тъкани, тазобедрени стави, коленни стави, глезени и ходила. След оперативни интервенции се прилага рехабилитация с подобряване на състоянието на пациентите. Кинезитерапията е важна при възрастни пациенти прекарали инсулт. Децата с увреждания имат нужда от редовна рехабилитация от момента на поставяне на диагнозата.

Какви са ситуациите, при които кинезитерапията не се препоръчва?

Острият стадий на възпаление, разширени вени, отворени рани и възпалени области са противопоказни за рехабилитация.

Какви са предимствата на рехабилитацията?

• Подобряване на функцията на ставите;
• Предотвратяване на хирургично лечение;
• По-малък прием на обезболяващи средства и дори отказването им;
• Ефективно лечение на заболявания, които не могат да бъдат лекувани с лекарства или хирургична намеса;
• Предотвратява се болестта да стане хронична или да прогресира, също така се наблюдава забавяне в процеса на прогресиращите заболявания;
• Подобрява се качеството на живот.

Какви са възможните рискове и странични ефекти от рехабилитацията в практиката?

С цел максимално избягване на рискове и странични ефекти терапевтът трябва да е добре запознат с болестта ви, придружаващите заболявание, кръвното налягане, пулса и физическата Ви активност. Терапевтът ще Ви предложи само процедури, които не биха ви наранили. Целта на терапията е подпомагане на организма с възможност никакви рискове. При наличие на въпроси относно процедурите терапевтът ще се обърне към лекът, който да помогне по въпроса.

Ударно-вълновата терапия (shockwave) е приложението на  ударни вълни с ниска честота (5-20 Hz) и налягане (1-5 бара) върху болезнената част от тялото, чрез апликатор със стоманена глава. Първоначално шоковите вълни са използвани за разрушаване на камъни в бъбреците, а по-късно е установено, че той е ефективен при лечение на хронични състояния на опорно-двигателния апарат, но с по-ниска честота.

Механизмът на действие на ударно-вълновата терапия.
Терапията причинява възпаление в приложената зона, ускорява притока на кръв, стимулира механизмите за самолечение на организма и има лечебен ефект при хронични мускулно-сухожилни заболявания.

Приложение
ESWT, който често се използва в ставите на мускулите (сухожилията) и връзките около големите стави, най-често се използва, когато:

• Раменна става: заболявания на ротаторния маншон, тендинит (натрупване на калций в сухожилието), замръзнало рамо;
• Лакътна става: тенис лакът (латерален епикондилит), голф лакът (медиален епикондилит);
• Тазобедрената става и коляното: Тендинити (пателарен тендинит, хроничен трохантериален бурсит);
• Ходило: ахилесов тендинит, плантарен фасциит, шип на петата.

Противопоказания за приложение на удърно-вълнова терапия:

• Туморни образования;
• Нарушения в нервната проводимост и кръвообращението;
• Бременност;
• Наличие на инфекция.

Странични ефекти от приложението на удърно-вълновата терапия.
Shockwave е широко използван метод в света през последните години. Не са доказани странични ефекти за опорно-двигателния апарат. В допълнение, той може да има краткосрочни ефекти като лека до умерена болка, зачервяване, синини или изтръпване.

Продължителност и честота на приложение.
Приложението е общо 3-5 процедури, веднъж седмично. Броят на ударите се определя от формата на заболяването. Дозата и продължителността на лечението се определят индивидуално.

Очаквания:

Ударно-вълновата терапия работи, като създава нови тъканни клетки в увредената зона. Резултат може да се очаква в рамките на дни, седмици след приложението на първата процедура. Много пациенти усещат подобрение почти веднага след първата процедура. Този ефект обикновено е временен и обикновено е резултат на прекомерното стимулиране на тъканите в резултат на въздействието на звуковите вълни. Лечебният процес започва няколко дни след приложената процедура и много пациенти забелязват възстановяване в края на втората седмица. При 20% от пациентите може да се наложи втория сесия от процедури след 16 седмици. Не трябва да се забравя, че ще процесът на възстановяване отнема време.

Сплинтът е медицински продукт, използван за намаляване на оплакванията след травми, мускулни болка в крайниците на тялото и да ограничава подвижността им. Особено след медицински интервенции на крайниците, той елиминира на оплаквания за болка, които могат да възникнат при пациента. Точното му определение е: „Сплинт е медицински продукт, използван за правилното фиксиране на увредените тъкани или увредените кости“. Той замества тежкия и неудобен гипс поставен при фрактури на крайниците. С него е възможно да се започне рехабилитация в по-ранен момент, което допринася за по-бързото възстановяване. Избягва се спарването, неприятното чувство за сърбеж в гипсираната област. Крайникът диша, сплинтът е лек, но здрав и приляга добре на крайника Ви.

Могат да се използват и при леки злополуки получени в ежедневието, като навяхвания и наранявания. Сплинтът е практичен и лесен за използване, но е много важно да бъде изработен индивидуално за пациента, за да може да обгърне добре всяка извивка от крайника. 

Акупунктурата е техника на поставяне и манипулиране с игли в „акупунктурни точки“ по тялото. Забождат се тънки игли през кожата, по точно определени точки. Използват се плътни игли с много остър връх. Оставят се по тялото за около 10 – 30 минути (според третираната зона). По време на процедурата терапевтът стимулира иглите чрез въртене или движение във вертикала. Така се стимулира жизнената енергия „чи“. Тя протича по определени меридиани и всяка една меридиана отговаря на отделен орган или система в тялото ни. Влияе се рефлекторно на организма.

Прилага се и при: локални болки в стави, длани и ходила. Самото място на пробождане може да се усети като леко боцкане, а повечето пациенти не усещат нищо. При премахването на самите иглички на места е възможно да се предизвика леко кървене, което отминава за секунди. Не е изключено получаването на хематоми – кръвонасядания (това се наблюдава при по-чувствителни пациенти).

За да се изключат рисковете от инфекции, се използват игли за еднократна употреба, които се изхвърлят след процедурата в предначначен за целта контейнер за опасен отпадък.

Чашите за вендузи биват стъклени, пластмасови и силиконови с овална форма.

Стъклените вендузи се загряват преди да се поставят върху кожата. Пластмасовите вендузи са с помпичка, засмукването сатава по-лесно и няма опасност от изгаряния по кожата. Силиконовите се поставят след леко притискане на чашката. По този начин те всмукват кожата, когато са поставени върху тялото на пациента. По време на процедурата се подобрява притока на кръв в съответната зона. Така се ускорява снъбдяването на болезнената зона с хранителни вещества и това допринася до по-бързото лечение.

Зоните, които могат да бъдат третирани с вендузи са: гръб, корем, рамена и бедра. Процедурата продължава от секунди до 10-20 минути, в зависимост от третираната област. Препоръчва се след терапията да се пие обилно количество вода, поради необходимостта от изваждане на токсините от тялото на пациента, които по време на терапията са били засилени чрез подобреното кръвообръщение и лимфоток.

Най-често използваната зона за приложение е гърба, поради голямата си площ, чувството за болка при повечето пациенти и същото така възможността за рефлекторно повлияване на органи и системи.

Терапията е отпускаща и сгряваща. Прилага се при проблеми в дихателната система (кашлица, бронхит), травми и схващания. Вендузите действат болкоуспокояващо, намалява стреса и безсънието, действа добре и при пациенти с пристъпи на мигрена.

Има различни техники за приложение на терапия с вендузи:

• Сухи вендузи – те прилепват плътно към тялото;
• Кръвопускащи или мокри вендузи (хиджама) – там където ще бъдат поставени вендузите се правят малки разрези, след което се поставя вендузата и тя изпомпа кръв от тялото на пациента (тази кръв се нарича още „мръсна“; тя не навлиза в кръвообръщението);
• Вендузен масаж – нужно е третираната зона да бъде намазана с масла пригодени за масаж;
• Пулсираща вендузна терапия – прилага се в електротерапията (интерферентния ток).

Вендузите оставят следи по кожата. Образуват се тъмни кръгове, нормално е. Не се плашете ще изчезнат до няколко дни.

Напоследък все по-често можем да видим спортисти с различни по цвят, големина и форма лепенки, залепени на различни части от тялото. Това са така наречените кинезио ленти или метод на кинезиотейпинг, който набира все по-голяма популярност и у нас. Той е предпочитан от спортистите поради това, че е лесно приложим, няма странични ефекти и не се счита за допинг средство.

 Използват се самозалепващи се ленти от естествен материал, които се поставят върху кожата по точно опреден начин, за да спомогнат за естественото възстановяване на тялото. Лентите са водоустойчиви и имат дишаща материя. Това спомага лентата да се задържи върху тялото за около 3-5 дена.

Кинезиотейпа се поставя по точно определен начин, за да може да подпомогне кръвообръщението и лимфотока. Така се ускоряват оздравителните процеси. Подпомагат се слабите и травмирани мускули и сухожилия, без да се ограничава обема на движение.

Произвеждат се ленти с различен цвят, размер и форма. Цветът не е свързан със свойствата на лентата, по-скоро подпомага психологическото въздействие над пациента или въздейства върху различната степен на затопляне в болезнената зона.

Внимание: кинезиотейпът не може да бъде поставен от всеки, нужно е да го извърши сертифицирано медицинско лице.

Показания за използване на кинезио ленти: контузии, разтежения, навяхвания, изкълчвания, тендинити, периартрити, миозити, бурсити, ставна нестабилност, отоци, синдром на карпалния тунел и други. Има много добър видим ефект при лечението на синини. Кинезиотейпът подпомага дренажа на лимфата и премахва синините.

Противопоказания. Методът е напълно безвреден и безопасен. Не трябва да се прилага при открити, инфектирани рани, ракови образования, алергия към кинезио лентите, заболявания на вените.

При състезание. Кинезиолентата може да се използва за предпазване от травма. Всеки човек знае „слабите места“ по своето тяло, например глезени, китки, колена и други. Поставеният кинезиотейп може да предотврати травма по време на физическо натоварване. Пациентът усеща стабилност и е по-уверен в движенията си.

Интерферентните токове.

Използват се във физиотерапията с лечебна цел. Интерферентните токове са средночестотни токове с ниски честоти (4000-5000 Hz). Токът протича по два канала (А, В). Всеки канал завършва с два електрода (общо четири електрода), които могат да са влажни хидрофилни възглавнички или вакуумни апликатори с навлажнени гъбички, така се осъществява контакта с тялото на пациента. Двата канала се поставят кръстосано под 90 градуса около болезнената зона. Пресечната точка на двата средночестотни тока е точно върху болното място на пациента. Там се генерира нискочестотен ток (при наслагването на два средночестотни тока се генерира нискочестотен ток), получава се интерференция.

Малко са техниките, които могат да повлияят на самия гръбначен стълб или вътре в самата става. Интерферентният ток е един от тях. Имено с това прекръстосване на токовете може да се повлияе на по-дълбоки нива, където не можем достигнем с други терапии.

По време на терапията пациентът усеща леко боцкане или мравучкане в областта на поставените електроди. Възможно е усещане и в зоната на третиране. Този ефект от терапията може да продължи известно време след приключване на процедурата.

Интензитетът на интерферентния ток се увеличава до нива, с които пациентът се чувства комфортно. Трябва да усеща добре четирите електрода, но и да няма болка в областта.

Терапията се прилага при спазъм, болка и възпаление. Интерферентният ток може да се комбинира и с други видове ток или терапии. Определят се според вида на заболяването.

Физиологичните ефекти по принцип са същите като тези на нискочестотните токове, просто полето се генерира в по-голяма дълбочина. Подобрява се кръвообръщението, трофиката, ускоряват се възстановителните процеси на организма, намалява болката, релаксира се мускулния спазъм.

Интерферентния ток се прилага при следфрактурни състояния, мускулни спазми и мускулна релаксация.

Не трябва да се прилагат на деца до 2 години или на пациенти с диагностициран тромбов флебит.

 

Методика на приложение на нискочестотни токове.

Използват се една двойка електроди. Поставят се в навлажнени възглавнички и се прикрепът върху кожата (използват се и електроди с лепкава повърхност, така няма нужда от навлажняване). Токът се подава постепенно докато пациента усети лека вибрация или мравучкане. Може да бъде постоянен или на импулси и паузи.

При електростимулация се усеща контракция на подлежащата мускулатурата, която е видимо забележима.

Нискочестотоните токове се използват при почти всички заболявания на опорно-двигателния апарат и нервната система, травми и дегенеративни процеси. Действат обезболяващо при  – неврити, невралгии, миалгии, артрити, артрози, радикулити, миогелози, тендинити, бурсити, главоболие и други. Трофичен ефект се забелязва при – отоци, контузии, навяхвания, състояния след фрактури и луксации, дегенеративни ставни заболявания и други. Мускулна стимулация се използва – след имобилизация за засилване на слабата мускулатура, регулиране на мускулния тонус, при пареза и парализа и други.

Противопоказния: туморни заболявания, туберкулоза, гнойни процеси, остри фибрилни състояния, хеморагична диатеза, непоносимост към електричен ток, пейсмейкър, бременност (при електростимулация).

Ултразвукът е лесен и безвреден метод. Той има термично (повишава температурата, при преминаване на молекулите във възбудено състояние), бактерицидно, механично (клетъчен микромасаж) и физико-химично въздействие върху организма. Действа болкоуспокояващо и противовъзпалително, подобрява кръвообръщението, нормализира съдовия тонус, стимулира регенерацията на клетките, подобрява обмяната на веществата, действа противоалергично.

Фонофореза – въвеждане на лекарствени вечества чрез помощта на ултразвук. Ултразвукът стимулира колагеновите нишки, които ускоряват резорбцията на медикаментите.

Прилага се при всички болкови синдроми – дискови хернии, контрактури в следствие на белези и цикатрикси, невралгия на троичния нерв, артрозна болест, тендинози и миалгии.

Заболявания на опорно-двигателния апарат – Бехтерев, стимулация на калуса, ревматоиден артрит, остеопороза, инсерционити и други. Периферни съдови проблеми – Зудек, болест на Бюргер и Рейно, атеросклероза на долни крайници.